Глутенова непоносимост Напоследък все по-често чуваме за хора, които свързват леки и/или по-сериозни здравословни състояния с признаци на такава. Дали глутенът е виновника за тях или е поредния модерен термин, който е удобно да обвиняваме за всичко? Защо в миналото никой или много малко хора са чували този термин?
Причината, както за много други неща, е абсолютно банална. През последните години пшеницата регулярно е сортово модифицирана. Ако преди 50 години сме консумирали хляб със съдържание на глутен около 5%, то днес такава със съдържание под 15-18% се води фуражна, а хубавата пшеница, достойна за кулинарни постижения в кухнята, трябва да има съдържание на глутен поне 25-30%
и извода: „Колкото по-голямо е процентното съдържание на глутен в зърнените култури, толкова по-високо е качеството на брашното и съответно качеството на продукта, приготвен от това брашно.“ – това е прекаляване, с което организма не може да се справи, особено приемано по три пъти на ден.
Какво всъщност е глутен?
Думата „глутен“ в превод от латински, означава „лепило“ и той има точно такава роля – на слепващ агент, придаващ еластичност и удобство при приготвяне на различни храни.
Именно тази „лепкавост“ му печели място в графата анти-нутриент в света на здравословното хранене. Не само, че не дава нищо ценно на организма, но дори спомага за извличането на попадналите в организма ни ценни вещества. Именно това провокира организма към глутеновата непоносимост, която е една от най-често срещаните алергии, като от нея страда средно 1 на всеки 150 души, като тази зависимост нараства в полза на алергията.
С помощта на кръвен тест, всеки може да установи дали има глутенова непоносимост и да се консултира относно хранителния режим подходящ за това състояние.
Къде се крие глутенът?
Навсякъде около нас! Именно заради слепващото си свойство е силно разпространена употребата му, от една страна в готварството, където освен в хляба и повечето тестени изделия, глутенът се използва и в други храни като соев сос, кетчуп, горчица, от друга страна и в различни медикаменти и дори козметиката. Не ги забелязваме, защото сме свикнали с тях и ги виждаме от всички страни и във всички магазини.
Изхода от ситуацията?
Ако чрез специализирано изследване установим, че имаме глутенова непоносимост, следва да направим някои основни промени в хранителния си режим, а именно свеждане на храните с глутен до минимум и замяната им с алтернативни житни култури.
В магазините вече лесно се намират безглутенови брашна, има разнообразие и от рецепти за най-различни, вкусни солени и сладки печива. Ние ви предлагаме 3 безглутенови брашна, като обещаваме да попълваме асортимента си занапред 🙂 Предлааме ви някои алтернативни видове безглутеново брашно. Ето кой са те:
Бадемово брашно
То не съдържа почти никакъв глутен и притежава страхотни вкусови и ароматни качества. Специалисти по хранене и диететика го определят като пребиотичен продукт и хранителна добавка, заради съдържанието на диетични влакнини и биологично активни вещества.
Здравословна алтернатива, с него можем да си приготвяме сладкиши и хляб, както и да го комбинираме с други безглутенови брашна. То е с високо съдържание на растителни протеини, и полезни за здравето на сърцето Омега-6 мастни киселини. Богато е на витамини от група В – В1, В2, В3, В5, В6 и В9, които играят важна роля в човешкия метаболизъм, и на минералите – калий, магнезий, калций, желязо и цинк. Бадемовото брашно съдържа голямо количество витамин Е, което е добър антиоксидант, намалява нивото на холестерола и укрепва имунната система.
Перфектен за приготвяне на бисквити, различни видове тесто, палачинки, кремове, сладкиши и др. Дава хубава структура на печивото. Допълнително предимство на бадемовото брашно е способността му да абсорбира и задържа добре влагата, поради което, ястията с бадемово брашно запазват свежестта си по-дълго.
Брашно от Касава (маниока или юка)
По лек вид безглутеново брашно е Брашното от Касава. В България то е екзотичен продукт, който се подминава в магазините, само защото е изключително непознат и почти никой не знае какво се справи него. Но в Южна Америка и части от Азия и Африка голяма част от населението разчитат на растението касава като част от хранителения им режим.
Растението произвежда корен, който е нишестен, с висока въглехидратност, подобен на сладък или обикновен картоф, без зърно и ядки. Тя е добър източник на диетични фибри, както и на витамин С, тиамин, фолиева киселина, манган и калий. Съдържанието на въглехидрати в грудката е толкова високо, че е на трето място след ориза и царевицата, а това нарежда касавата сред първенците, като източник на енергия.
Набиращите популярност ползи за здравето на касавата, я популяризират като основна храна в различни развиващи се страни. Неразтворимите фибри помагат за подобряване на храносмилателната ни система, като абсорбират всички отрови, съхранявани в червата ни, а така намаляват възпаленията в храносмилателния ни тракт.
Касава е богата на диетични фибри и е правилният избор, ако нямаме търпение да отслабнем.
Касавата успешно замества пшеничното брашно при приготвянето на всякакви печива, като придава лекота, а често и хрупкавост към рецептите. Брашното е богато на фибри и има специфичен мек вкус и лека, пухкава текстура, които обогатяват всяко кулинарно приключение.
!Касавата винаги се консумира след термична обработка и никога сурова, защото съдържа токсични цианиди, които се разрушават напълно при висока температура.
Овесено брашно
Овесът е сред най-здравословните зърна на земята. Не съдържа глутен, усвоява се много лесно от организма, благодарение на високото си съдържание на фибри, и е чудесен източник на важни витамини, минерали и антиоксиданти.
Проучванията показват, че овесът има много ползи за здравето. Те включват загуба на тегло, по-ниски нива на кръвна захар, намален риск от сърдечни заболявания и т.н.
Овесът е с високо съдържание на бета-глюкан разтворими фибри, което има многобройни предимства. Бета-глюкан частично се разтваря във вода и образува гъст, подобен на гел разтвор в червата. Той помага за намаляване нивата на холестерола и кръвната захар, насърчава здравословните бактерии в червата и повишава чувството за ситост.
Белтъчините на овеса са особено ценни и го превръщат в добро диетично средство за болни в период на възстановяване. При гастрити, ентерити и колити добро помощно лечебно средство е кашата от овесено брашно, а също се препоръчва и при чревни разстройства. Помага за облекчаване на запек.
Овесът ни зарежда с важни витамини, минерали и антиоксидантни растителни съединения, като манган, фосфор, мед, желязо, цинк, витамини В1, В3, В5 и В 6. Той е богат източник на магнезий – минерал, който играе роля при образуването на повече от 300 ензима, включително такива, свързани с абсорбирането на глюкозата и секрецията на инсулин.
Ситно смлян овес отдавна се използва за лечение на суха и сърбяща кожа. Може да ни помогне за облекчаване на симптомите на различни кожни състояния, включително екзема.
По-малко известен факт е, че овесът е една от най-добрите билки за подпомагане на нервната система при стрес. Особено подходящ е при нервна преумора и изтощение, свързани с депресия.
Брашното от овес e чудесен заместител на обикновеното брашно за направата на тесто. Неговата фина гладка текстура е идеална като сгъстяващ агент, или когато се смесва с пшенично брашно за направата на бисквити, хлебни продукти, торти и други сладкиши. Овесеното брашно можем да използваме и за производството на зърнени храни и леки закуски.
И вярваме, че няма съмнение, че безглутеновите брашна могат да бъдат чудеснен избор и допълнение към здравословната ни диета.
